На мама
Понякога ми липсваш страшно много
понякога светът си само ти
липсва ми духът в очите ти
пламъкът, жаравата и огъня!
Липсваш ми и в делници, и в празници
и в най-прекрасните ми дни
понякога в зори поплаквам си
и после звучно смея се дори!
Как искам да попееш на децата ми
да им разкажеш приказка една
да видя как на личицата им
грейва най-добрата светлина!
Сега се вглеждам в техните лица
и виждам теб в прекрасните очи
и виждам твоя дух навсякъде.....
Мамо, липсваш ми самата ти!
И мисля си - все пак щастлива съм
защото имах майка най-добра
и защото искам и децата ми
да имат примера на твойта доброта!
...........................
Какво ще дам аз на децата си?
Светъл лъч в безкрайния простор...
И ще искам, също както и аз някога
да разширяват своя кръгозор!
Няма коментари:
Публикуване на коментар